Структурно, когато пространството за инсталиране е ограничено, изборът трябва да се отбележи. Шибърният вентил може да бъде плътно затворен към уплътнителната повърхност, като се разчита на налягането на средата, като по този начин се постига ефект на липса на изтичане. Когато вентилът е отворен или затворен, уплътнителните повърхности на сърцевината на клапана и леглото на клапана винаги са в контакт и се търкат една в друга, така че уплътнителните повърхности са склонни към износване. Когато шибърът е близо до затваряне, разликата в налягането преди и след тръбопровода е много голяма, което прави износването на уплътнителните повърхности още по-тежко.
Структурата на шибъра е по-сложна от тази на вентила. По отношение на външния вид, при същия диаметър шибърът е по-висок от вентила, а вентилът е по-дълъг от шибъра. В допълнение, шибърите могат да бъдат класифицирани като открити и скрити стебла. Няма спирателен кран.
